Брит-Мари беше тук

Britt-Marie Was Here (оригинално заглавие: Britt-Marie var här)

Швеция, 2019, 94 мин.

Жанр: драма, комедия, спорт

Режисьор: Тува Новотни

Сценаристи: Андерс Фритьоф Август, Тува Новотни, Ойстайн Карлсен

В ролите: Вера Витали, Пернила Август, Петер Хабер, Андерс Мослинг и др.

Език: шведски, немски

Субтитри: български

По романа на Фредрик Бакман

За филма

Брит-Мари е 63-годишна, току-що е загърбила 40-годишен брак и дълъг живот като съпруга и домакиня. Като се има предвид славата й на заядлива пасивно-агресивна лелка, бъдещата й работа в малкия град Борг ще се окаже доста предизвикателна. Борг има една-едничка гордост в лицето на младия футболен отбор, а работата на Брит-Мари е да обучава момчетата… И това е само началото на едно пътешествие, изпълнено с битки и предизвикателства, с топлина и любов.

Трейлър

Прожекции

Културен център G8

неделя,
20 октомври 2019 г., 18:00 часа

Евросинема

събота,
19 октомври 2019 г., 16:00 часа

За книгата

Брит-Мари беше тук - книга

„Брит-Мари беше тук“ е роман за това да се изгубиш, да се влюбиш и да риташ всичко, което се търкаля. Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често казват, че е пасивно-агресивна мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска големия град и неверния си съпруг и попада в Борг. Борг е градче, преминало през финансова криза, след която са останали единствено табелки „Продава се!“ и една вмирисана на бира пицария. Брит-Мари мрази футболa, а Борг има само него.

Това не е началото на прекрасно приятелство, ни най-малко. Но местният младежки отбор се нуждае от треньор толкова отчаяно, че са готови да дадат работата на когото и да е. И не се интересуват от дреболии като това, че Брит-Мари не иска да има ама съвсем нищо общо. Защото в критични ситуации има само една универсална истина за градчетата: пицариите и футболът са последното, от което хората се отказват.

„Брит-Мари беше тук“ е роман за предразсъдъци (не че Брит-Мари има предразсъдъци, естествено, че не), правилно подредени прибори (вилици, ножове, лъжици, в този ред, не че Брит-Мари би опявала за такова нещо) и едно провинциално градче, което жадува да не загуби поне един мач. Това е история за втори шансове, за първи шутове и за това как почти всичко може да се почисти със сода бикарбонат.

Авторът на „Човек на име Уве“ и „Баба праща поздрави и се извинява“ Фредрик Бакман е написал любовна история, както и обяснение в любов към футбола и местата, където се играе той, но най-вече към една жена, която цял живот е чакала животът ѝ да започне.