Чернобилска молитва

Voices from Chernobyl

Австрия, Люксембург, Украйна, 2016, 82 мин.

Жанр: документален

Режисьор: Пол Крущен

Сценарист: Пол Крущен

В ролите: Динара Друкарова, Марк Сити, Ив Пиньо, Лео Гранпере и др.

Език: френски

Субтитри: български

По романа на Светлана Алексиевич „Чернобилска молитва”

За филма

Този филм не се занимава с Чернобил, а със света на Чернобил, за който знаем твърде малко. Свидетелствата на очевидците обаче са оцелели: учени, учители, двойки, деца… Те разказват за живота си преди Чернобил, а после и за катастрофата. Техните гласове създават дълга, страховита, но необходима молитва, която отеква силно и насърчава критичността към статуквото.

„Чернобилска молитва” е изключително вълнуващо поетично пътешествие, което изследва връзката между трагедията и трайната любов през историите на онези, чиито съдби са били дълбоко повлияни от ядрената авария в „Чернобил”. Изключителната визуална мощ на филма и новаторският, експериментален подход са красноречиви за творческата свобода и потенциала, които документалното кино носи”.

 

Награди и номинации:

  • Награда за най-добър документален филм от Международния филмов фестивал в Минеаполис 2016

Трейлър

Прожекции

Дом на киното

неделя,
20 октомври 2019 г., 17:30 часа

За книгата

Можем ли да си представим ужаса, който са преживели жителите на Чернобил?

Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието бе присъдено на белоруската писателка за нейното „многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време“. Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха – чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове.

„Чернобилска молитва“ се уповава на документални интервюта с очевидци – в случая на катаклизъм, освободил огромно количество радиация в атмосферата. Говорят спасители, пилоти на хеликоптери, партийни ръководители, учени и селяни, насилствено евакуирани от „зоната“, както става известен районът около Чернобил. 70% от радиацията попада над Беларус. За малката държава това е истинска катастрофа, а последиците ще продължат десетки хиляди години. Алексиевич обяснява, че на руски „молитва“ има широко значение и може да се тълкува и като „признаване на вина“. Тя нарича Чернобил безпрецедентно събитие, за което беларусите вярват, че са поставени в ролята на човешки опитни свинчета.

Книгата отнема на Алексиевич 11 години. Тя обяснява, че това не е просто журналистическа работа – книгата не е за Чернобил, а за света, който катастрофата създава. „Това, от което се интересувам, е скритата история“, обяснява тя: „Интересува ме отпечатъкът от нашето присъствие във времето и пространството“. А за метода си на писане твърди: „Аз рисувам и колекционирам чувства, мисли и думи. Опитвам се да уловя живота на душата“.