България, 2008, 92 мин.
Жанр: пародия, криминална драма
Режисьор: Явор Гърдев
Сценарист: Владислав Тодоров
В ролите: Захари Бахаров, Таня Илиева, Владимир Пенев, Михаил Мутафов, Джоко Росич, Снежина Петрова, Анастасия Лютова, Христо Петков, Бойка Велкова, Светлана Янчева, Йосиф Шамли и др.
Език: български
По романа на Владислав Тодоров
Молеца излиза от затвора в началото на 60-те години, за да попадне в един напълно нов и непознат за него свят – света на социалистическа София. Влязъл зад решетките непосредствено преди 9 септември 1944 г., той е излежал присъда за убийство, без да е убиецът. С излизането му на свобода, още с прекрачването на прага на затвора започват катастрофални перипетии и бясна надпревара с времето. Молеца се измъква от абсурдни ситуации и смъртоносни капани, заложени от униформени копои на вездесъщата тоталитарна държава. В търсене на истината за миналото си той се сблъсква с паноптикум от гротескни типове, населяващи асфалтовата джунгла на града. Тази фатално задъхана нощ е наситена с резки обрати и перипетии, халюциниране, биографични скокове в предкомунистическото минало, сантиментални срещи с някогашната любима, предателства, мирогледни сривове и разобличения…
Филмът не се препоръчва за лица под 12 години.
Началото на 60-те. Призрачна София. Нощта на зимното слънцестоене. Най-дългата нощ в годината. Гражданинът Лев Желязков по прякор Молеца, несправедливо осъден за убийство в Царство България, излиза на свобода в Народната република.
Едва прекрачил прага на затвора, Молеца е хвърлен в бясна надпревара с времето. Преследван от истинския убиец, той се опитва да научи истината, преодолявайки засади, избягвайки капани и коварствата на Ада – неговата фатална любов. Среднощният му бяг чертае картата на диаболичната столица, на търбуха на града, пълен с мрачни същества и всенародна идиотия. Обстоятелствата го отвеждат на места от младостта му, завзети от съвършено нова социалистическа реалност. Написан по законите на черния роман, а всъщност мрачна пародия, “Дзифт” е пътуване назад във времето, към една вече разпиляна в представите ни действителност, която хвърля дългата си сянка в настоящето.