Журито на CineLibri 2019

Вече е ясен пълният състав на фестивалното жури, което включва петима професионалисти с безспорно международно признание.

Кристоф ЛамберКристоф Ламбер – президент

„Шотландският боец” Кристоф Ламбер е роден през 1957 г. в Лонг Айлънд, Ню Йорк, но семейството му напуска САЩ, когато той е едва на две години. Баща му е дипломат към Организацията на обединените нации, назначен в Швейцария, в резултат на което Кристоф получава средното си образование в Женева. Първата му поява на сцената е в театрална пиеса – тогава е на 12. Това участие го вдъхновява и по-късно се записва да учи в Парижката консерватория.

След няколко малки участия във френски филми, през 1984 г. му отреждат главната роля във филма „Тарзан от рода Грейстоук” (номиниран за „Оскар” в три категории), където си партнира с Иън Холм, Анди Макдауъл и Ралф Ричардсън. Две години по-късно Ламбер се превъплъщава в образа на легендарния Конър Маклауд, безсмъртния „шотландски боец”. За изпълнението си в „Метро” (1985) на Люк Бесон, където си партнира с Изабел Аджани, Ламбер печели награда „Сезар”. Междувременно отказва ролята на Мартин Ригс в „Смъртоносно оръжие” – филм, който носи огромна популярност на Мел Гибсън. Известен е и с ролите си в „Сицилианецът” (1987) на Майкъл Чимино, „Да убиеш свещеник” (1988) на Агнешка Холанд, „Аз те обичам” (1986) на Марко Ферери, „Годината на дивия заек” (2006) по романа на Арто Паасилина и др. През последните години Ламбер се изявява предимно като продуцент, паралелно продължава да играе в приключенски и екшън продукции. Любимите му хорър филми са „Сиянието” на Стенли Кубрик, „Бебето на Розмари” на Роман Полански и „Хелоуин” на Джон Карпентър.

Christophe LAMBERT – President

“The highlander” Christopher Lambert was born in 1957 in Long Island, New York, but his family left the United States when he was just two years old. His father was a United Nations diplomat assigned to Switzerland and, as a result, Christopher was educated at private boarding schools in Geneva. Inspired through his having appeared in a play at age 12, he went to the Paris Conservatoire. After several small parts in French films, in 1984, he successfully competed for a starring role in Greystoke: The Legend of Tarzan, Lord of the Apes (Oscar-nominated film in three categories), where he partnered with Ian Holm, Andie McDowell and Ralph Richardson. Two years later, Lambert brought to the screen Gregory Widens’ legendary Connor MacLeod, the immortal Scottish swordsman. For his performance in Luc Besson’s Subway (1985), where he co-starred with Isabelle Adjani, Lambert won the César Award.

Meanwhile, he denied the role of Martin Riggs in Lethal Weapon – the movie that gained Mel Gibson immense recognition. Lambert is also known for his roles in Michael Cimino’s The Sicilian (1987), Agnieszka Holland’s To Kill a Priest (1988), Marco Ferreri’s I Love You (1986), Vatanen’s Hare (2006) based on the novel by Arto Paasilinna and others. In the recent years, he has mainly appeared as a producer, and in parallel continues to play parts in adventure and action productions. His favorite horror films are Stanley Kubrick’s The Shining, Roman Polanski’s Rosemary’s Baby and John Carpenter’s Halloween.

Ирини ЖамбонасИрини Жамбонас

Ирини Жамбонас е сред най-ярките дарования на българската театрална сцена, има знакови роли и в киното. Родена през 1969 г., тя дължи екзотичното си име на своята майка, състезателката по тенис на маса Елпиники Жамбон. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Здравко Митков в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, след това започва работа в Малък градски театър „Зад канала“, играе и на сцената на Театър 199. Първият филм, в който участва, е предизвикателното заглавие на режисьора Николай Волев „Маргарит и Маргарита“ (1989). През 2017 г. изпълни една от водещите роли във филма на Стефан Командарев „Посоки”, копродукция на България, Германия и Македония, която беше номинирана в категория „Особен поглед” на Международния кинофестивал в Кан. Наскоро Ирини беше удостоена с награда „Сърцето на Сараево” за ролята си в новия филм на Командарев – „В кръг”. В мотивите си журито на 25-ото издание на фестивала, оглавявано от Рубен Остлунд, отбелязва нейното „дълбоко и многопластово изпълнение, детайлност и прецизност, на които не можем да не вярваме”.

Актрисата има много отличия за ролите си в театъра, в т.ч. „Аскеер” 2019 за най-добра поддържаща женска роля в „Аз обичам, ти обичаш, тя обича” на Малък градски театър „Зад канала“; „Икар“ 2011 на Съюза на артистите в България за ролята си в „Канкун“, копродукция на Малък градски театър „Зад канала“ и Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“ – Пловдив; Награда за женска роля от Фестивала на студентските театрални празници – Братислава (Словакия) за Наталия Степанова в „Предложение“; Награда „Аскеер” 2005 за ролята на Маша в „Чайка“; Награда „Икар 2002“ на САБ за ролята на Клара в „Хубавата Клара“ и др.

Irini JAMBONAS

Irini Jambonas is one of the most striking talents of Bulgarian theater and has brilliant roles in cinema too. Born in 1969, she owes her exotic name to her mother, the table tennis player Elpinique Jambon. She graduated in acting for drama theater in the class of prof. Zdravko Mitkov at the National Academy of Theater and Film Arts, then started working at the Little City Theater “Off the Channel”, and also played on the stage of Theater 199. The first film she participated in was the challenging title directed by Nikolay Volev Margarit and Margarita (1989). In 2017, she played one of the leading roles in Stefan Komandarev’s film Directions, a co-production of Bulgaria, Germany and Macedonia, which was nominated in the “Special View” category at the Cannes International Film Festival. A few weeks ago, Irini was honored with the Sarajevo Heart Award for her role in Komandarev’s new film, In Circle. In its motives, the jury of the 25th edition of the festival, headed by Ruben Östlund, emphasized on her “deep and multi-layered performance, the detail and precision, which we couldn’t help trusting in”.

The actress has many distinctions for her roles in theater, including ASKEER Award 2019 for Best Supporting Actress in I Love, You Love, She Loves directed by Stefan Moskov; IKAR Award 2011 of the Union of Bulgarian Actors for her role in Cancun, a co-production of the Little City Theater “Off the Channel” and the Drama Theater N.O. Masalitinov ”- Plovdiv; Award for female role at the Student Theater Festival – Bratislava (Slovakia) for Natalia Stepanova in Proposal; ASKEER Award 2005 for the role of Masha in The Seagull; IKAR Award 2002 of the Union of Bulgarian Actors for her role in “The Beautiful Clara” and more.

Давид ЛагеркансДавид Лагеркранс

Давид Лагеркранс е дългогодишен шведски журналист, писател, автор на произведения в жанровете трилър и биографичен роман. Роден е на 4 септември 1962 г. в Солна, Швеция. Учи философия и теология, след което завършва журналистика в Гьотеборг. След дипломирането си работи в списанието на фирмата за автомобили „Волво“. По-късно започва работа като криминален репортер до 1993 г. и отразява най-големите наказателни дела от края на 80-те и началото на 90-те години в Швеция. Първата му биографична книга, посветена на шведския авантюрист и планинар Йоран Кроп, е издадена през 1997 г. През 2001 г. е публикуван романът му за английския математик Алън Тюринг Stjärnfall, с който прави литературен пробив. Придобива международна известност с биографичната си книга за шведския футболист от босненско-хърватски произход Златан Ибрахимович.

През 2015 г. издателство „Норстед” публикува романа му „Онова, което не ме убива“, първо продължение на култовата трилогия „Милениум“ от Стиг Ларшон. Резултатът е световен триумф – книгата е издадена в над 40 страни по света, включително в България, вече има и киноверсия. Не закъснява и продължението на продължението. Месец и половина след публикуването на „Мъжът, който търсеше сянката си” (2017) общият обем на продажбите надхвърля 1 милион екземпляра. На 22 август 2019 г. се състоя световната премиера на „Милениум” 6, третата и последна книга от поредицата, подписана от Лагеркранс. Българското заглавие е „Тя, която трябваше да умре”.

David LAGERCRANTZ

David Lagercrantz is a longtime Swedish journalist, writer, author of crime thrillers and biographical novels. He was born on September 4th 1962 in Solna, Stockholm. He studied philosophy and religion at university and subsequently graduated from the Gothenburg school of journalism. After graduation he worked at the magazine of the car company “Volvo”. He later began working as a criminal reporter until 1993 and covered the largest criminal cases since the late 1980s and early 1990s in Sweden. His first biographical book, dedicated to the Swedish adventurer and mountaineer Göran Kropp, was published in 1997. In 2001, his novel for the English mathematician Alan Turing, Stjärnfall, was a literary breakthrough. He achieved international fame with his biography of the Bosnian-Croatian footballer Zlatan Ibrahimović.

In 2015, the Swedish publishing company Norstedts launched his novel The Girl in the Spider’s Web, the first sequel to the cult trilogy Millennium by Stieg Larsson. The result was a worldwide triumph – the book has been published in over 40 countries around the world, including Bulgaria, and then was adapted into a successful feature film. The continuation of the sequel was not late. One and a half months after the publication of The Girl Who Takes an Eye for an Eye  (2017), the total sales exceeded 1 million copies. On August 22, 2019, the world premiere of Millennium 6, The Girl Who Lived Twice, the third and final book in the series, signed by Lagercrantz, was published in over 35 countries simultaneously. Lagercrantz is a board member of Swedish PEN.

Раду МихайлянуРаду Михайляну

Раду Михайляну е многократно награждаван европейски кинорежисьор, сценарист, писател и продуцент, роден през 1958 г. в Букурещ, Румъния. Завършил e престижното френско филмово училище IDHEC. През 1980 г. емигрира във Франция заради комунистическата диктатура на Чаушеску. Работил е като редактор, има издадена книга със стихове. През 80-те години е асистент-редактор на Фолкер Шльондорф и асистент-режисьор на Марко Ферери. Филми като„Влакът на живота“ (1998), „След живота“ (2005), „Концертът“ (2009) и „Изворът на жените” (2011) носят на Михайляну световна слава. Копродукцията „История на любовта”, екранизация на едноименния бестселър на Никол Краус, беше част от конкурсната програма на CineLibri през 2018 година.

Михайляну е председател на журито на първия филмов фестивал в Анжер през 2006 г. и член на журито на „Официален конкурс“ на 42-ия филмов фестивал в Довил през 2016 г. Носител е на награди „Давид ди Донатело” – съответно за „Концертът” и „Влакът на живота”, наградата на публиката от „Сънданс” 1999 и награда FIPRESCI за „Влакът на живота”, награда „Люмиер” 2006 и три награди от Международния кинофестивал в Берлин за филма „След живота”. Има номинация за „Златна палма” 2011 за „Изворът на жените” и номинации за „Сезар” за продукциите „Концертът”, „Влакът на живота”, „След живота” и „Карикатуристи, пехотинци на демокрацията”.

Обявен е за Рицар на почетния легион и Офицер на ордена за изкуство и литература, две от най-високите отличия във Франция.

Radu MIHĂILEANU

Radu Mihăileanu is a multi-award winning European film director, screenwriter, writer and producer, born in 1958 in Bucharest, Romania. He graduated from the prestigious French film school IDHEC. In 1980 he emigrated to France because of Nicolae Ceausescu’s communist dictatorship.

He worked as an editor and has a book of poems published. In the 80’s he was assistant editor of Volker Schlöndorff and assistant director of Marco Ferreri. A series of mesmerizing movies such as “Train of Life” (1998), “Live and Become” (2005), “The Concert” (2009), and “The Source” (2011) deservedly gained Mihăileanu world recognition. The co-production The History of Love, a screen adaptation of Nicole Krauss’ magnificent bestseller, was part of CineLibri’s 2018 competition program.

Mihăileanu was president of the jury at the Angers First Film Festival in 2006 and member of the ‘Official Competition’ jury at the 42nd  Deauville Film Festival in 2016.  He is the winner of the David Di Donatello Awards – respectively for The Concert and Train of Life, the Sundance Audience Award 1999 and the FIPRESCI Award for Train of Life. He also won the Lumiere Award 2006 and three awards from the Berlin International Film Festival for the movie Live and Become. He has nomination for the 2011 Palm d’Or  (Cannes) for his film The Source. He was nominee for César for the productions “The Concert,” “Train of Life,” “Live and Become” and “Cartoonists: Footsoldiers of Democracy?”

Radu Mihăileanu was declared Chevalier de la Légion d’honneur (13 July 2013) and Officier de l’ordre des Arts et des Lettres (16 January 2014), two of the highest decorations in France.

Лоредана КанатаЛоредана Каната

Родена през 1975 г., Лоредана Каната е италианска филмова, телевизионна и театрална актриса и режисьор. Учи актьорско майсторство в родната си Сицилия. Започва да се изявява първо в театъра, все в главни роли в представления, които са базирани на творби от Луиджи Пирандело (Лиола), Еврипид (Троянските жени) и Артур Шницлер (Рондо). През 1999 г. тя дебютира във филма „The Man-Eater“ под режисурата на Аурелио Грималди. Лоредана дължи популярността си и на редица телевизионни проекти. От 2001 г. тя участва заедно с италианския актьор Себастиано Сома в Un caso di coscienza, дългогодишен телевизионен сериал, излъчван по Rai Uno. Снима се в италианското издание на Strictly Come Dancing в периода 2005-2006 г. и в нашумелия италиански сериал Romanzo Siciliano. Що се отнася до киното, тя е най-известна с филмите „Magnifica presenza“ (2012) и „Неапол във воали“ (2017), и двата режисирани от Ферзан Йозпетек, с участията си в „Младост” (2015) на Паоло Сорентино, „Не е истина, но аз вярвам”(2018) на Стефано Анселми и „Кървава сянка” (2018) на Давид Джованони. Тя е звездата във филма „Беше удоволствие” (2016), режисиран от самата нея.

Каната е президент на “Sesto Sole”, италианска благотворителна организация, която предоставя здравна помощ на коренното население на Чиапас. Тя е веган и защитава каузи, свързани с правата на животните. През 2003 г. режисира документалния филм „Бунтовници“ за мексиканската революция.

Loredana CANNATA

Born in 1975, Loredana Cannata is an Italian movie, television and theater actress and director. Cannata studied acting while growing up in her native Sicily. She started early on to play leading roles in several stage plays, some of which based on works by Luigi Pirandello (Liolà), Euripides (The Trojan Women) and Arthur Schnitzler (La Ronde). In 1999 she made her film debut in The Man-Eater directed by Aurelio Grimaldi. She has also appeared in numerous television series throughout her career. Since 2001 she has been starring, alongside Italian actor Sebastiano Somma, in Un caso di coscienza, a long running TV series broadcast on Rai Uno. She was cast in the 2005-2006 Italian edition of Strictly Come Dancing and in the popular Italian series Romanzo Sicliano. As for movies, she is best known for “Magnifica presenza” (2012) and “Naples in Veils” (2017) – both directed by Ferzan Ozpetek, “Youth” (2015) directed by Paolo Sorrentino, David Giovannoni’s Bloody Shadow (2018) and Non è vero ma ci credo (2018) directed by Stefano Anselmi. She is the star in the movie It was a pleasure (2016), directed by herself.

Additionally, Cannata is president of “Sesto Sole” (6th Sun), an Italian charity organization that provides health related help to the indigenous population of the Chiapas. She is vegan and supports animals rights. In 2003 she directed the documentary Insurgentes about the Mexican Revolution.

Иван Москов

Иван Москов е роден през 1987 г. в София като син на прочутия артистичен тандем Мая Новоселска и Теди Москов. Учи операторско майсторство, но не се дипломира заради „репресивното” отношение към неговите „творчески изблици”. Изявява се като режисьор и оператор на музикални клипове на известни изпълнители, реклами и късометражни филми. Има награда „Аскеер” (2015), споделена с художника Чавдар Гюзелев, за сценографията на спектакъла „Каквато ти ме искаш”. Видеото му към сингъла “Pora Sotunda” на „Мистерията на българските гласове”, в което участва Лиса Джерард от дуото Dead Can Dance, печели награда на фестивала Moscow Shorts и още няколко отличия, включително в Лос Анджелис.

Ivan Moskov

Ivan Moskov was born in 1987 in Sofia as the son of the famous artistic duo Maya Novoselska and Teddy Moskov. He studied cinematography but did not graduate because of the “repressive” attitude toward his “creative outbursts.” He is a director and operator of music videos for well-known artists, commercials and short films. Moskov won an ASKEER Prize (2015), shared with the artist Chavdar Gyuzelev, for the set design of the play “As You Desire Me”. His video for the single “Pora Sotunda” of “Mystery of the Bulgarian Voices”, featuring Lisa Gerrard from Dead Can Dance, received an award at the Moscow Shorts Festival and several other distinctions, including in Los Angeles.

Николай Мутафчиев

Николай Мутафчиев е български кинорежисьор и продуцент. Роден е в гр. Варна 1974. Завършва математическа гимназия, а през 1999 г. НАТФИЗ Кр. Сарафов. Режисьор и продуцент е на филмите: „Още една мечта“, “Ти Гониш”, „АБ-“, „Двама на моста“. Режисирал е и риалити форматите „Сървайвър“ и „Африка: Звездите сигурно са полудели“, излъчени по БТВ. Режисьор и продуцент на над 150 видео реклами, музикални клипове и документални филми.

Nikolay Mutafchiev

Nikolay Mutafchiev is a Bulgarian film director and producer. He was born in Varna in 1974. He graduated from the Mathematics High School, and in 1999 from the National Academy of Theatre and Film Arts in Sofia. He is the director and producer of the films: “Another Dream,” “You are Chasing,” “AB-,” “Two on the Bridge.” He also directed the reality TV formats Surviver and Africa: The Stars Must Have Been Crazy, aired on BTV. Director and producer of over 150 video ads, music videos and documentaries.

Мария Арангелова

Мария Арангелова е режисьор на филми и музикални клипoве, йога учител, пътешественик и вдъхновител. Обича да рисува Мадхубани (Madhubani), което в превод означава медена, ароматна гора. (Това са ритуални едноцветни или многоцветни рисунки върху стените.) Режисьор е на музикалните клипове „Грее нощта” (трибют към Андрония Попова) и „Яростта в мен”, на филма „Мариус зад кулисите”, посветен на Мариус Куркински и др. Никога не й омръзва да гледа „Имало едно време в Америка“ и „Недовършена пиеса за механично пиано“. Вярва, че промяната е единственото постоянно нещо в този свят.

Maria Arangelova

Maria Arangelova is a director of films and music videos, yoga teacher, traveler and inspirer. She loves the art of Madhubani, which literally means a honey-scented forest. (These are ritual monochrome or multicolor drawings on the walls.) She directed the music videos “Rage of Mine”, “The Night Glows” – tribute to Andronia Popova, the movie “Marius Behind the Scenes”, dedicated to Marius Kurkinski, etc. She never gets bored of watching “Once Upon a Time in America” and “An Unfinished Piece for Mechanical Piano”. She believes that change is the only permanent thing in this world.