Казандзакис

Kazantzakis

Гърция, 2017, 120 мин.

Жанр: биографичен филм

Режисьор: Янис Смарагдис

Сценарист: Янис Смарагдис

В ролите: Александрос Камбаксис, Одисеас Папаспильопулос, Стефанос Линеос, Тодорис Атеридис и др.

Език: гръцки

Субтитри: български

По романа „Рапорт пред Ел Греко”

За филма

Големият гръцки писател Никос Казандзакис казва, че животът му се определя от неговите пътешествия и мечти. Филмът е вдъхновен от тези слова. Сюжетът се уповава на автобиографичния роман „Рапорт пред Ел Греко“ и проследява местата, които бележат развитието на писателя – островите Крит и Егина, Берлин и Виена, Русия и Франция. Гръцкият дух, закърмен от велики идеали, присъства тук с цялата си интензивност и мощ. Свобода, устрем, творчество, крепки приятелства, динамика… Всички тези елементи се сливат в непреодолимо усещане за ведрост и сърдечност, което ще ви накара да се почувствате по-свободни. „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, аз съм свободен.” Това е Казандзакис!

 

Награди и номинации:

  • 2018 Награда Голд Реми за най-добра музика и за операторско майсторство
  • 2018 Голямата награда Гран Реми за режисьора Янис Смарагдис
  • 2018 Номинации Голд Реми за най-добра актриса (Марина Калогиру) и най-добър актьор (Тодорис Атеридис)
  • 2018 Отличие за актьора Одисеас Папаспильопулос от Асоциацията на филмовите критици в Хюстън

Трейлър

Прожекции

Евросинема

събота,
19 октомври 2019 г., 14:00 часа

Одеон

четвъртък,
24 октомври 2019 г., 20:30 часа

Културен център G8

неделя,
20 октомври 2019 г., 18:30 часа

За книгата

Рапорт пред Ел Греко

Генерале мой, битката завършва, правя рапорта си; ето къде воювах, ето как воювах, бях ранен, изплаших се, но не дезертирах; зъбите ми тракаха от страх, но пристягах здраво челото си с червена кърпа, за да не личи кръвта, и се хвърлях в атака. Едно по едно ще оскубя пред теб перата на моята гарга, душата си, докато от нея остане само малка бучка пръст, замесена със сълзи, кръв и пот. Ще ти разкажа борбата си, за да ми олекне; ще смъкна от себе си добродетелта, срама, истината, за да ми олекне. Ти как създаде „Толедо през време на буря“? Също такава, с тежки облаци, прорязана от жълти мълнии, отчаяно и непреклонно бореща се със светлината и тъмата, е и душата ми. Ще я видиш, ще я претеглиш изпод витите си вежди и ще я оцениш. Помниш ли онази тежка дума, която казваме ние критяните? „Където не сполучиш – върни се; където сполучиш – върви си!“ Ако не съм сполучил, дори само час живот да ми остава, ще се върна, за нова атака; ако съм сполучил, ще отворя земята, за да дойда да легна до теб.