Италия, Франция, Испания, 2023, 138 мин.
Жанр: биографична драма, исторически
Режисьор: Кирил Серебренников
Сценаристи: Павел Павликовски, Бен Хопкинс, Кирил Серебренников
В ролите: Бен Уишоу, Виктория Мирошниченко, Томас Арана, Евгений Миронов, Сандрин Бонер, Андрей Бурковски и др.
Език: английски
Субтитри: български
По биографичния роман на Еманюел Карер
Филмът повежда зрителя на пътeшествие из Русия, Америка и Европа от втората половина на XX век, за да разкаже скандалната история на Едуард Лимонов (1943-2020), радикалния съветски поет, който се превръща в скитник в Ню Йорк, сензация във Франция и политически антигерой в Русия.
Той е дребен бандит в Украйна, идол на съветския ъндърграунд по времето на Брежнев, клошар, после слуга на милиардер в Манхатън, войник на страната на сърбите във войните в Югославия, партиен агитатор, подстрекател към война и трикратен политически затворник, основател на опозиционно движение срещу Путин… Но също така поет с острие в ръката, ценител на женската красота и моден романист в Париж, който се опива от собственото си величие.
Лимонов е колоритна, екстремна и противоречива фигура, но едно трябва да му се признае: „Винаги е предпочитал бедните пред богатите, завършените мръсници, които са рядкост, пред добродетелните мръсници, които са легион, и колкото и хаотична да изглежда траекторията му, в нея има определена последователност – той абсолютно винаги е бил на страната на несретниците.“
„Лимонов“ е романизираната биография на Едуард Лимонов (р. 1943 г.) – руски писател, политик, противоречива и ексцентрична личност. Лимонов е бил дребен бандит в Украйна; идол на съветския ъндърграунд по времето на Брежнев; клошар, после слуга на милиардер в Манхатън; моден писател в Париж – и автор на 10 книги; войник на страната на сърбите във войните в Югославия; трикратен политически затворник – в два затвора и един лагер; основател и харизматичен шеф на обявената извън закона Национал-болшевишка партия в Русия; кандидат за президент; основател на опозиционно движение срещу Путин. Вижда себе си като герой, много хора го виждат като фашист – на когото обаче, казва Карер, трябва да му се признае едно:
Той обича и винаги е обичал само необлагодетелстваните… Предпочита бедните пред богатите, завършените мръсници, които са рядкост, пред добродетелните, които са легион, и колкото и хаотична да изглежда траекторията му, в нея има определена последователност и тя е, че той винаги, абсолютно винаги е бил на страната на несретниците.
По повод на тази своя книга Карер казва и следното:
Смятам, че будистката сутра, която гласи: „Човекът, който се мисли за по-висш, по-низш или дори равен на друг, не разбира реалността“, е върхът на мъдростта и че един живот не стига, за да я вградим в себе си. За мен писането на тази книга беше особен начин да работя по въпроса.