Любовникът

The Lover (оригинално заглавие: L’Amant)

Франция, Великобритания, Виетнам, 1992, 115 мин.

Жанр: биографична драма, романс

Режисьор: Жан-Жак Ано

Сценаристи: Жерар Брак, Жан-Жак Ано

В ролите: Джейн Марч, Тони Ленг Ка Фай, Фредерик Менинже, Мелвил Пупо, Лиса Фокнър и др.

Език: френски, английски

Субтитри: български

По романа на Маргьорит Дюрас, отличен с „Гонкур“

За филма

Красива невинност, която го влудява. Хладна еротика, в която няма място за любов. Любов, която тя отказва да му даде. През 1929 в колонизиран Виетнам млада французойка от семейство с финансови затруднения се връща в интерната си. Тя пътува сама с обществен транспорт, когато привлича вниманието на заможен китайски бизнесмен. Той й предлага да я откара до града и на задната седалка на колата му прехвърчат искри. Може ли горещата връзка, която започва между тях, да преодолее класовите ограничения и обществените нрави? И каква е истината за онова, което ги свързва?

 

Награди и номинации:

    • 1993 Награда „Сезар“ за най-добра музика (Габриел Яред)
    • 1993 Номинации за „Сезар“ за операторско майсторство, костюми, декори, монтаж и най-добър чуждестранен филм
    • 1993 Номинация за „Оскар“ за операторско майсторство (Робер Фрез)
    • 1993 Номинация на Японската академия за най-добър чуждестранен филм

Трейлър

Прожекции

Френски институт

сряда,
21 октомври 2020 г., 18:30 часа

Люмиер Лидл

събота,
24 октомври 2020 г., 19:00 часа

Церемония по награждаване
Евросинема

неделя,
25 октомври 2020 г., 17:30 часа

Casa Libri

сряда,
28 октомври 2020 г., 18:00 часа

Културен център G8

събота,
7 ноември 2020 г., 18:00 часа

За книгата

„Много скоро в живота ми стана твърде късно. На осемнадесет години вече беше твърде късно. Между осемнадесет и двадесет и пет години лицето ми неочаквано прецъфтя. На осемнадесет години остарях. Не зная дали с всички е така, никога не съм питала. Струва ми се, че са ми споменавали за този напор на времето, което ви поразява, когато сте в най-младата, най-прехвалената възраст на живота. Състаряването бе брутално. Видях как обхваща чертите ми една след друга, как променя съотношението помежду им, прави очите по-големи, погледа по-тъжен, устата по-непоколебима, отпечатва върху челото дълбоки бразди…”