Санаториум „Клепсидра“

Призрачно пътуване с влак по забравена железопътна линия води Йозеф към санаториум, в който е настанен неговият умиращ баща. Когато пристига, мъжът установява, че санаториумът се намира в пространство, където времето е изкривено, и смъртта на баща му все още не е настъпила.

След 20-годишна пауза братя Куей пускат третия си пълнометражен филм – сюрреалистична адаптация, улавяща тревожността в оригиналния разказ на Бруно Шулц.

В „Санаториум „Клепсидра“ младият Йозеф се качва в призрачен влак, за да стигне до умиращия си баща, но когато пристига във въпросния санаториум, открива порутена сграда, обитавана от призраци, които го примамват в отвъдно царство. Времето се разпада, границата между реалността и фантазията се размива, докато Йозеф наднича през ключалката и се крие между стаите на фона на хипнотични звуци от цигулки и скърцащ под. Оказва се, че санаториумът всъщност е портал към един ад, който представлява кошмарна алегория за минали травми и за ужасите на Втората световна война.

Ветераните братя Куей са заложили на напрежение между минало и настояще и стиймпънк елементи, стоп-моушън анимация и бурлеска, мечтателна естетика и намигвания към нямото кино, а началото напомня за театър на сенките… Филм, който няма как да си представите – налага се да го изгледате.

Два сборника с разкази „Канелените магазини“ (1934) и „Санаториум Клепсидра“ (1937), няколко критически текста, есета, писма, графики, рисунки – това е почти всичко, съхранено от творчеството на Бруно Шулц (1892-1942), но достатъчно, за да му осигури място сред най-самобитните явления в изкуството на ХХ век.

Фестивали и отличия:

• 2025 Специална награда на журито на Световния фестивал на анимационните филми в Загреб
• 2025 Номинация за голямата награда на журито на Световния фестивал на анимационните филми в Загреб
• 2025 Номинация за наградата ICS от Международното общество на кинолюбителите
• 2024 Номинация за награда за режисура от фестивала във Венеция