Отбелязваме 120 години от рождението на Пабло Неруда с премиера на книгата „Стиховете на Капитана“, която излиза на български език за пръв път!
Премиерата ще бъде съпроводена с прожекция на биографичната драма „Неруда”, която приковава вниманието с интелигентен сценарий, великолепни декори и актьори, които не играят, а свещенодействат!
Събитието предвижда четене на стихове в оригинал и на български език със специалното участие на Андрес Сааведра, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, преводача Калин Коев и актьора Спартак Панталеев.
„Стиховете на Капитана“ е сборник с любовни стихотворения, посветени на бъдещата съпруга на поета, Матилде Урутия, които Неруда пише, докато е в изгнание на остров Капри. Това е едно от най-забележителните му произведения, публикувано за първи път анонимно в Неапол през 1952 г., тъй като по това време той все още е женен. Самоличността на автора е разкрита едва през 1963 г. и произведението се утвърждава като едно от най-великите в испаноамериканската литература. Страстно чувствена и изригваща с цялата еротична мощ на една нова любов, творбата се е превърнала в класика за влюбените читатели по света.
Пабло Неруда (1904 – 1973) е псевдоним на Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто – поет, писател, дипломат, сенатор, кандидат за президент на своята страна, Чили; фамилното име от псевдонима му е в чест на чешкия поет Ян Неруда. Смятан е за един от най-видните и влиятелни творци на своя век, а според Габриел Гарсия Маркес той е „най-великият поет на ХХ век на всички езици“.
Роден е в семейство на железничар и начална учителка (тя почива от туберкулоза месец по-късно). Започва да публикува на 12 години; на 17 избира псевдонима Пабло Неруда и се записва в Педагогическия институт; на 20 пише легендарната стихосбирка “Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен”; на 23 става консул на Чили в Бирма и с това слага началото на дълга дипломатическа кариера, която ще го отведе в Сингапур, Аржентина, Испания, Франция, Мексико. През 1935 г. излиза друга от емблематичните му стихосбирки, “Местожителство на Земята”, а през 1950-а – може би най-важната му книга, “Всеобща песен” (именно около нейния ръкопис се завърта един от епизодите във филма). През 1965 г. Неруда става доктор хонорис кауза в Оксфорд; през 1971 г. получава Нобеловата награда за литература. Умира десетина дни след преврата срещу Салвадор Алиенде през септември 1973-та, като и досега не е ясно от какво: рак или смъртоносна инжекция. Рядко някой поет е бил толкова обожаван и ненавиждан от толкова много непознати навсякъде по света.
