Международно жури: Конкурс за пълнометражен филм 2024
Международно жури CineLibri 2024
Мария Бакалова
Мария Бакалова е родена през 1996 г. в Бургас. Като дете посещава уроци по пеене и флейта, по-късно завършва Националното училище за музикално и сценично изкуство „Панчо Владигеров“ в родния си град, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ и втора специалност „Флейта“. През 2019 г. завършва НАТФИЗ в София в класа на проф. Иван Добчев. Под режисурата на Константин Еленков играе в спектакъла „Опасни връзки“ по епистоларния роман на Шодерло дьо Лакло, постановка на Драматичния театър в Пловдив.
Мария Бакалова е първата българска актриса, номинирана за „Оскар“, BAFTA, „Златен глобус“, „Изборът на критиците“ и награда SAG, за смелата си роля в комедията „Борат 2“ (2020) с режисьор Саша Барън Коен. В биографичния филм за Доналд Тръмп „Стажантът“ (2024) на режисьора Али Абаси тя се превъплъщава умело в образа на Ивана Тръмп. Мария има значими изяви и в българското кино – във филмите „Жените наистина плачат“, „Като за последно“, „Трансгресия“. Последната ѝ впечатляваща роля е във филма „Триумф“ на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Това е и българското предложение за 97-ото издание на наградите „Оскар“.
Мария Бакалова
Maria Bakalova was born in 1996 in Burgas, Bulgaria. As a child she attended singing and flute lessons. She finished the National School of Music and Performing Arts „Pancho Vladigerov“ in her hometown, majoring in „Acting Mastery for Drama Theater“ and second majoring in „Flute“. In 2019, she graduated from NATFA in Sofia in the class of Prof. Ivan Dobchev. Under the direction of Konstantin Elenkov, she played in the staging „Dangerous Liaisons“ based on the epistolary novel by Choderlos de Laclos, a production of the Drama Theater in Plovdiv.
Maria Bakalova is the first Bulgarian actress to be nominated for a Golden Globe award, a SAG award, a Critics Choice award, a BAFTA and an Academy Award, all for her bold role in the comedy “Borat Subsequent Moviefilm: Delivery of Prodigious Bribe to American Regime for Make Benefit Once Glorious Nation of Kazakhstan” (2020) directed by Sacha Baron Cohen. In the biographical film about Donald Trump „The Apprentice“ (2024) directed by Ali Abbasi, she was skillfully transformed into the image of Ivana Trump. Maria has also made significant performances in Bulgarian cinema – in the films „Women Do Cry“, „Last Call“, „Transgression“. Her latest truly brilliant performance was in the film „Triumph“ by directors Kristina Grozeva and Petar Valchanov. This is the Bulgarian submission for best international feature film at the 97th Academy Awards.
Даниел Келман
Романист, драматург, поет, публицист и актьор, Даниел Келман е сред най-ярките дарования на съвременната европейска литература. Роден през 1975 г. в Мюнхен, в семейството на режисьора Михаел Келман и актрисата Дагмар Метлер, той израства във Виена, където следва философия и германистика. Международна известност му носи книгата „Аз и Камински“ (2003), две години по-късно излиза романът „Измерването на света“. И двете книги са екранизирани. Ироничната двойна биография на математика Карл Гаус и пътешественика изследовател Александър фон Хумболт се превръща в едно от най-популярните немски заглавия от 1945 година – от нея са продадени 2,3 милиона екземпляра. Според „Ню Йорк Таймс“ това е вторият най-продаван роман в света през 2006 г. Всички следващи романи на Келман достигат челната позиция в списъка на бестселърите на Германия „Шпигел“ и са преведени на английски език. През 2013 г. Келман си сътрудничи с Джонатан Франзен и професор Пол Райтер във връзка с интелектуалното начинание „Проектът Краус“. Пиесата на Келман „Наставникът“, преведена от Кристофър Хемптън, е поставена в Кралския театър в Бат през април 2017 г. с участието на Ф. Мъри Ейбрахам и прехвърлена в лондонския Уест Енд през юли същата година. През октомври 2017 г. пиесата му „Бъдни вечер“, също преведена от Кристофър Хемптън, има премиера в Кралския театър. Новелата „Трябваше да си тръгнеш“ (2016) има филмова адаптация с участието на Кевин Бейкън и Аманда Сейфрид. Следват нови литературни постижения – книгите „Тил“ и „Светлина и сянка“ са преведени на над 40 езика. Номиниран за Международната награда „Букър“, „Тил“ в момента се адаптира в телевизионен сериал за Нетфликс от създателите на „Dark“. За своето творчество Даниел Келман получава многобройни отличия, сред тях – наградите „Кандид“, „Пер Улув Енквист“, „Клайст“, „Томас Ман“. През 2018 г. е отличен с наградите „Франк Ширмахер“ и „Фридрих Хьолдерлин“.
Daniel Kehlmann
Daniel Kehlmann is a German-language novelist, playwright, poet and actor of both Austrian and German nationality. His novel „Measuring the World“ is the bestselling book in the German language since Patrick Süskind’s „Perfume“ was released in 1985. In an ironic way, it deals with Alexander von Humboldt, one of the world’s best-known naturalists of the 18th and 19th centuries, and Humboldt’s relationship with the mathematician Carl Friedrich Gauss. According to „The New York Times“, it was the world’s second-bestselling novel in 2006. All his subsequent novels reached the number one spot on Germany’s „Spiegel“ bestseller list and were translated into English. He collaborated with Jonathan Franzen and Paul Reitter on Franzen’s 2013 book „The Kraus Project“. Kehlmann’s play „The Mentor“, translated by Christopher Hampton, opened at Theatre Royal, Bath, in April 2017 starring F. Murray Abraham and transferred to the London West End in July 2017. In October 2017, his play „Christmas Eve“, also translated by Christopher Hampton, premiered at the Theatre Royal. His novella „You Should Have Left“ (2016) was adapted into a movie starring Kevin Bacon and Amanda Seyfried. Kehlmann’s highly praised novel „Tyll“ (2017), which sold more than 600,000 copies in German alone and was published in the US in February 2020, is currently being adapted into a TV series for Netflix by the makers of „Dark“. The novel was shortlisted for the International Booker Prize. Kehlmann’s play „Die Reise der Verlorenen“ was adapted for BBC radio by Tom Stoppard under the title „The Voyage of the St. Louis“.
Кристин Льоненс
Кристин Льоненс е известна новозеландско-белгийска писателка, авторка на 4 романа, преведени на 24 езика. Родена в Хартфорд, Кънектикът, от майка италианка и баща белгиец, тя има бакалавърска степен по френска литература от Университета на Северна Каролина и магистърска степен по английска и американска литература от „Харвард Екстеншън Скул“ в Кеймбридж, Масачузетс. През 2008 г. получава стипендия от университета „Виктория“ в Уелингтън за докторска степен по творческо писане. За да осигури образованието и ранната си писателска кариера, се изявява като фотомодел – позирала е за модните дизайнери Юбер дьо Живанши, Пако Рабан, Нина Ричи и др. През 1996 г. печели награда за най-добър оригинален сценарий от „Centre National du Cinéma“. През 1999 г. издава първия си роман „Primordial Soup“. През 2017 г. романът ѝ „Caging Skies“ е адаптиран за театралната сцена, а две години по-късно кинорежисьорът Тайка Уайтити го пренася на големия екран. В резултат на това филмът „Джоджо Заека“ печели десетки отличия, в т.ч. награди „Оскар“ и BAFTA в категория „Най-добър адаптиран сценарий“, наградата „Избор на публиката“ на Международния филмов фестивал в Торонто през 2019 г., наградата на Британската филмова академия, наградата на WGA, и в крайна сметка е избран за един от 101-те най-добри сценария на WGA на 21 век. Текстът печели и наградата Humanitas за писане, предназначено да насърчава човешкото достойнство, смисъл и свобода. И филмът, и книгата са номинирани за награда USC Scripter 2020 и печелят награда AFI за приноса си към културното наследство на Америка. Последният засега роман на Кристин Льоненс, бестселърът „По дирите на Амбър“, е любовна история, която се развива на фона на антиядреното движение през 80-те, и в момента е в процес на екранизация от продуцентите на „Телма и Луиз“. През 2023 г. писателката е удостоена с отличие по програмата на ЮНЕСКО – Прага, Град на литературата, за да работи върху петия си роман.
Christine Leunens
Christine Leunens was born in Hartford, Connecticut, to an Italian mother and a Belgian father. As a teenager she moved to Paris, where her grandfather lived, the Flemish painter and sculptor Guillaume Leunens. She funded her study and early writing by modelling in Europe, becoming the face of Givenchy, Paco Rabanne, Nina Ricci, Pierre Balmain and Sonia Rykiel, acting in TV ads such as Mercedes Benz, Suzuki and House of Fraser. She went on to earn a Master of Liberal Arts in English and American Literature and Language from Harvard University Extension School in 2005, and a PhD at Victoria University of Wellington in 2012. Her debut novel, „Primordial Soup“, published in the UK in 1999, was a critical success, receiving praise in The Times, The Sunday Times, The Independent, and Publishers Weekly. Since its first publication in 2004, „Caging Skies“ has become an international bestseller. In 2007 the French translation was nominated for the Prix Médicis Étranger and the Prix du Roman FNAC. „A Can of Sunshine“ was selected as „Best Book of the Year 2013“ in English worldwide by the NZ Herald. Over time, „Caging Skies“ was adapted to stage and film. The play adaptation, written by Desirée Gezentzvey and directed by Andrew Foster, had its world premiere at the Circa Theatre, Wellington in 2017. Taika Waititi’s film adaptation, „Jojo Rabbit“, won the People’s Choice Award at the 2019 Toronto International Film Festival, was nominated in 2020 for two Golden Globes, six BAFTA, and six Academy Awards, including Best Picture. It won the WGA Award, the British Academy Film Award as well as the Academy Award for Best Adapted Screenplay and ultimately was selected as one of WGA’s 101 greatest screenplays of the 21st Century. It also won the Humanitas Prize for writing intended to promote human dignity, meaning and freedom. Both the film and the book were nominated for the USC Scripter Award 2020 and won AFI Awards for their contribution to America’s Cultural Legacy. Christine’s new bestselling novel, „In Amber’s Wake“, is being made into a film by Mimi Polk Gitlin, the producer of Academy Award-winning film Thelma & Louise. Her novels have been translated into twenty-five languages. In 2023, she was awarded a UNESCO – Prague City of Literature Residency to work on her new historical novel.
Ан Кюсак
Ан Кюсак е популярна американска актриса и певица, родена в Ню Йорк, израснала в Еванстън, Илинойс. Тя има четирима братя и сестри, включително актьорите Джоан и Джон Кюсак. Майка ѝ е учител по математика и политически активист, а баща ѝ, Дик Кюсак (1925–2003), е актьор, продуцент и писател. Ан учи в театрална работилница в Еванстън, след което завършва музикалния колеж Бъркли в Бостън, Масачузетс. Първата ѝ филмова роля е в спортната комедийна драма „Тяхната собствена лига“ (1992). Ан Кюсак е известна и с ролите си в „Мултиплициране“ (1996), „Стигмата“ (1999) и „Съли: Чудото на Хъдсън“ (2016), биографична драма на режисьора Клинт Истууд, чийто сценарий е базиран на книгата „Highest Duty“ на Съли Салънбъргър и Джефри Заслоу. Кюсак участва и в множество телевизионни сериали, включително „Анатомията на Грей“, „Кости“, „Али Макбийл“, „Рипли“, „Скандал“, „Частна практика“, „Престъпни намерения“ и др.
Ann Cusack
Ann Cusack is an American actress and singer. She had minor roles in Multiplicity (1996), A League of Their Own (1992), and The Informant! (2009). Additionally, she has made guest appearances in a number of television series, including „Grey’s Anatomy“, „Scandal“, „One Tree Hill“, „Charmed“, „Ghost Whisperer“, „The Unit“, „Boston Legal“, „Bones“, „Frasier“, „Ally McBeal“, „Criminal Minds“, „Private Practice“, „Fargo“, „Better Call Saul“, „The Boys“ and „The Good Doctor“. She is sister to John and Joan Cusack. Plays in a Blues Band called „Ann Cusack and the Generation Jones Band“ in the Los Angeles Clubs. Whether it’s comedy, drama, sitcoms, hour long dramas, independent films, studio films, short films, network programs, cable programs, webisodes, or streaming platforms, Ann Cusack loves every minute of her stage experience.
Игнасио Серикио
Игнасио Серикио е актьор и продуцент, роден в Буенос Айрес, Аржентина. Когато е на единадесет, семейството му се премества в Мексико Сити, където учи в гимназия, а по-късно се местят в Ню Йорк, където той кандидатства в Университета в Сиракуза и е приет в театралната програма. В края на втората година семейството му отново се мести, в Лос Анджелис, и той се прехвърля в Университета „Лойола Меримаунт“. В началото на последната си година Игнасио Серикио е избран за участие в поредицата „General Hospital“. Има роли и в сериалите „Кости“, „Firefly Lane“, „Младите и неспокойните“, „Заливът“, известен е и с ролята на Дон Уест в научнофантастичната поредица на Нетфликс „Изгубени в космоса“. През 2018 г. Игнасио участва в „Мулето“ на режисьора Клинт Истууд. Последната му филмова изява е във филма на Дийна Кашпър „Nuked“.
Ignacio Serricchio
Ignacio Serricchio is an actor and producer born in Buenos Aires, Argentina. When he was eleven, his family moved to Mexico City, where he went to high school. His family then moved to New York City where he applied to Syracuse University and got accepted into the theater program. At the end of his sophomore year they moved once again to Los Angeles and he transferred to Loyola Marymount University. At the beginning of his senior year, Ignacio Serricchio was cast on „ABC’s General Hospital“. He stars as Don West in the Netflix show „Lost In Space“. He also has roles in the TV series „Bones“, „Firefly Lane“, „The Young and the Restless“, „The Bay“ and many others. In 2018 Ignacio played in „The Mule“ directed by Clint Eastwood. His latest film performance is in Deena Kashper’s film „Nuked“.
Рене Карабаш
Рене Карабаш (литературен псевдоним на Ирена Иванова,) обитава пространството между литературата, киното и театъра. За главната си роля във филма „Безбог“ (2016) на Ралица Петрова тя печели награди от фестивалите в Локарно, Сараево, Стокхолм и др. За романа си „Остайница“ (2019) е отличена с награда „Елиас Канети“ и с две номинации за роман на годината – от Национален фонд „13 века България“ и Литературни награди „Перото“. Френското издание на романа спечели наградата за превод на Френския PEN клуб, която бе връчена на преводачката Мари Врина-Николов. В момента „Остайница“ е в процес на адаптация за голям екран. Рене е автор и на стихосбирките „Хълбоци и пеперуди“ и „Братовчедката на Зорбас“. Удостоена е с Първа награда за белетристика от Националния литературен конкурс „Боян Пенев“. Основател и преподавател по творческо писане в писателската академия „Заешка дупка“.
Rene Karabash
Rene Karabash (literary pseudonym of Irena Ivanova,) inhabits the space between literature, cinema and theater. For her leading role in Ralitsa Petrova’s film „Godless“ (2016), she won awards from festivals in Locarno, Sarajevo, Stockholm, etc. For her novel „She Who Remains“ (2019), she was awarded the Elias Canetti Award and two nominations for novel of the year – from the National Fund „13 Centuries Bulgaria“ and „Perоto“ Literary Awards. The French edition of the novel, „Vierge jurée“, won the translation award of the French PEN Club, which was presented to the translator Marie Vrinat-Nikolov. For a translated excerpt of the novel in English, Izidora Angel was awarded the Gulf Coast Prize in Translation in 2023. A movie based on the book, co-production between Albania, Germany, Italy and Romania, is currently in production. Rene is also the author of several poetry collections. She was awarded the First Prize for fiction from the „Boyan Penev“ National Literary Competition. Founder and creative writing teacher at the „Rabbit Hole“ Creative Academy.
Божидар Манов
Роден през 1947 година, Божидар Манов е изтъкнат кинокритик със стотици публикации в печатни и електронни медии; професор, доктор на науките (изкуствознание), преподавател в НАТФИЗ. Бил е вицепрезидент на ФИПРЕССИ. Автор е на книги в областта на теорията на киното и на белетристичните произведения „Хора с прякори“ (2023) и „Неизмислено човече“ (2004). Преводач на шест романа. Почетен гражданин на София.
Bozhidar Manov
Bozhidar Manov (b. 1947) is a distinguished film critic with hundreds of publications in print and electronic media; Professor, Doctor of Science (Art Studies), lecturer at National Academy for Film and Theater Arts “Krastyo Sarafov ”(NATFA) in Sofia. He was the vice president of FIPRESSI (International Federation of Film Critics). He is the author of nine books on cinema (theory and criticism) and the translator of six novels. „People with Nicknames. Wistful Stories“ is his second book of fiction, following „Uninvented Man“ (2004). Bozhidar Manov is an honorary citizen of Sofia.
Найо Тицин
Найо Тицин е продуцент, режисьор и журналист. Завършва Националната музикална академия в София с пиано, след което учи операторско майсторство в НАТФИЗ и Университета на Южна Калифорния. Между 1993 и 2002 г. е репортер в БНТ. През 2003 г. с Димитър Коцев-Шошо основават продуцентската компания „Спотлайт“. Найо Тицин е създател и артистичен директор на филмовия фестивал „Мастер оф Арт”.
Nayo Titzin
Nayo Titzin is a popular producer, director and journalist. He graduated from the National Academy of Music in Sofia with piano, after which he studied cinematography at National Academy for Film and Theater Arts “Krastyo Sarafov ”(NATFA) in Sofia and the University of Southern California. Between 1993 and 2002 he was a reporter at the Bulgarian National Television. In 2003, together with director Dimitar Kotsev-Shosho, they founded the production company „Spotlight“. Nayo Titzin is the creator and artistic director of the „Master of Art“ film festival.
Маргарита Стойкова
Маргарита Стойкова от 6-годишна се занимава с танци в школата на майка си, но с времето осъзнава, че призванието ѝ е в областта на киното. Доказателство за това е главната ѝ роля във филма „Диада” с режисьор Яна Титова, който спечели награди на кинофестивалите във Варна, Талин и Котбус и нареди Маргарита сред десетте изгряващи звезди на „Берлинале“ 2024.
Margarita Stoykova
Margarita Stoykova has been dancing at her mother’s school since she was 6 years old, but over time she realized that her vocation was in the field of cinema. Proof of this is her leading role in the feature film „Diada“ directed by Yana Titova, which won awards at the film festivals in Varna, Tallinn and Cottbus and ranked Margarita among the ten rising stars of the Berlinale 2024.
Николай Илиев
Николай Илиев е актьор, сценарист, режисьор и продуцент на филми. Роден е в София през 1981 година. Завършва Нов български университет – специалност „Кино и телевизионна режисура“. Режисира и участва във филмите „Чужденецът“, „Живи легенди“, „Нокаут, или всичко, което тя написа“, „Завръщане“. През 2020 г. режисира 20 епизода от телевизионния сериал „Братя“. Последният му филм носи заглавие „Без крила“ и разказва вдъхновяващата история на параолимпиеца Михаил Христов.
Nikolay Iliev
Born in Sofia in 1981, Nikolay Iliev is an actor, screenwriter, director and film producer. He graduated from the New Bulgarian University – majoring in „Cinema and Television Directing“. He directed and starred in the films „The Foreigner“, „Living Legends“, „All She Wrote“, „Reunion“. „Living legends“ became the most watched Bulgarian film for 2014 and 2015 in cinemas, TV and VOD. In 2020 Iliev directed 20 episodes of the crime drama series „Brothers“ for NOVA TV. His latest feature film is titled „Without Wings“ and tells the inspiring story of paralympian athlete Mihail Hristov.
Коста Каракашян
Коста Каракашян е режисьор, хореограф, танцьор, продуцент, граждански активист. През 2019 г. завършва Колумбийския университет в Ню Йорк. Работил е в Канада, Япония, Германия, Норвегия, Виетнам, САЩ. Освен с танци се занимава с режисура на филми, реклами и музикални клипове. Създател е на едни от първитe immersive спектакли в България.
Kosta Karakashyan
Kosta Karakashyan is a director, choreographer, dancer, producer, civil activist. In 2019, he graduated from Columbia University in New York. He worked in Canada, Japan, Germany, Norway, Vietnam, USA. In addition to dancing, he directs films, commercials and music videos. He is the creator of some of the first immersive performances in Bulgaria.
Ървин Уелш
Роден в Единбург през 1958 година, Ървин Уелш е световноизвестен шотландски писател, сценарист, автор на пиеси и режисьор. Учи в Лондон, където се дипломира като компютърен специалист. В края на 80-те се изявява и като журналист. Първият му роман – „Трейнспотинг“ (1993) – разтърсва не само британския, а и световния литературен свят с черния си хумор и пиперливото описание на група млади наркомани. С голям успех се ползва и екранизацията по този култов бестселър, създадена през 1996 г. от режисьора Дани Бойл, с Юън Макгрегър и Робърт Карлайл в главните роли. В продължението от 2017 г., отново под режисурата на Бойл, участва и българската актриса Анжела Недялкова. На нестихващ интерес се радва и продължението на романа „Трейнспотинг”, озаглавено „Порно“. Уелш е автор на още много бестселъри в т.ч. „Есид Хаус“, „Кошмарът Марабу“, „Гавра“, „Лепило“, „Престъпление“, „Креватните тайни на майсторите готвачи“. Десетият му роман, „Ваещият с ножове“, е избран за художествена книга на годината на литературните награди Saltire 2016. Следва романът „Панталоните на мъртвеца“ от 2018 г., който отново събира славните-безславни герои от „Трейнспотинг“ и „Порно“ – Марк Рентън, Сик Бой, Спъд и Франсис Бегби. Уелш е известен с факта, че пише на родния си шотландски единбургски диалект, пренебрегвайки литературните конвенции. Книгите му засягат теми, свързани със свободната воля, начина на мислене на хората, използващи наркотици, футболното хулиганство, секса, класовото разделение, безработицата, емиграцията, но преди всичко въпросите за шотландската идентичност, предразсъдъците и аксиомите за шотландците. В интервю за „Дейли Мейл“ от 2006 г. Уелш описва себе си като скучен моногамен човек, който харесва писатели като Джейн Остин и Джордж Елиът, обича да слуша музика и да пътува.
Irvine Welsh
Born in Edinburgh in 1958, Irvine Welsh is a world-renowned Scottish writer, screenwriter, playwright and director. He studied in London, where graduated as a computer specialist. In the late 1980s, he also worked as a journalist. His first novel – “Trainspotting” (1993) – shook not only the British, but also the world literary world with its black humor and peppery description of a group of young drug addicts. The film adaptation created in 1996 by director Danny Boyle, with Ewan McGregor and Robert Carlyle in the lead roles, was ranked 10th by the British Film Institute in its list of Top 100 British films of all time. It also brought Welsh’s book to an international cinema audience and added to the phenomenal popularity of the novel. In the film sequel from 2017, again under the direction of Boyle, the Bulgarian actress Angela Nedyalkova took part. The continuation of the novel „Trainspotting“, entitled „Porno“, also enjoys unceasing interest. Welsh is the author of many more bestsellers, including „The Acid House“, „Marabou Stork Nightmares“, „Glue“, „Crime“, „The Bedroom Secrets of the Master Chefs“. His tenth novel, “The Blade Artist”, was named Fiction Book of the Year at the 2016 Saltire Literary Awards. It was followed by “Dead Men’s Trousers” which reunited the “Trainspotting” and “Porno” characters – Mark Renton, Sick Boy, Spud, Francis Begbie. Welsh is well known for writing in his native Scottish Edinburgh dialect, disregarding literary conventions. His books touch on subjects related to free will, the mindset of drug users, football hooliganism, sex, class divisions, unemployment, emigration, above all questions of Scottish identity, prejudices and axioms about Scots. In a 2006 interview for “The Daily Mail”, Welsh described himself as a boring monogamous person who liked reading books by writers such as Jane Austen and George Eliot, liked listening to music and travelling.
Теодор Ушев
Теодор Ушев е световноизвестен аниматор, мултимедиен артист, художник, режисьор на над 30 филма, носител на над 200 отличия, включително номинация за „Оскар”. Роден е през 1968 година в Кюстендил. През 1993 г. завършва Художествената академия. В България първоначално се прочува със забележителните си театрални афиши от 1990-те години. По-късно се мести в Монреал, Канада, където създава филми в сътрудничество с канадския Национален филмов съвет. От 2010 г. преподава и води работилници и майсторски класове в Япония, Франция, Испания, Германия, Португалия, Лондон, Будапеща и други страни. Сред най популярните му произведения са визуалните шедьоври „Сляпата Вайша” и „Физика на тъгата”. Филмът „Сляпата Вайша” по едноименния разказ на Георги Господинов е удостоен с 6 награди от международни филмови фестивали, включително награди за най-добър късометражен филм в Чикаго и Отава, награда на журито в Анси и др., и 4 номинации за най-добър късометражен филм, сред които номинация от Берлинале и номинация за „Оскар”. „Физика на тъгата” печели общо 14 награди и 12 номинации от международни фестивали, включително за най-добър късометражен филм от фестивала в Анси. Произведението е и в краткия списък на селектираните заглавия за „Оскар”. През 2013 г. филмът „Gloria Victoria“ е обявен за най-добър анимационен филм на годината в анкета с участието на 15 водещи критици и фестивални директори. Приключенската антиутопия „φ1.618“ е първият пълнометражен филм на Теодор Ушев, също вдъхновен от литературно произведение – „Пумпал” на Владислав Тодоров. Филмът печели голямата награда „Golden Palm“ на фестивала в Бевърли Хилс и десетки други отличия.
Theodore Ushev
Theodore Ushev is a world-renowned Bulgarian animator, multimedia artist, screenwriter and director of over 30 films and winner of over 200 awards and distinctions. Born in 1968 in Kyustendil, Bulgaria, he obtained a master’s degree in graphic design from the National Academy of Arts in Sofia. He first made a name as a poster and graphic designer, before moving to Montreal in 1999. There he quickly gained a reputation as an animation filmmaker with works such as „Vertical“ (2003), „The Man Who Waited“ (2006), „Tower Bawher“ (2006), „Tzaritza“ (2007) and „Drux Flux“ (2008), winner of the Canadian Film Institute Award for Best Canadian Animation at the Ottawa International Animation Festival. The film „Gloria Victoria“ (2013) was named Most Well Liked Animated Short of 2013. The film also got a nomination at 2014 Hollywood’s Annie Awards. „Blind Vaysha“ based on a story by Bulgarian writer Georgi Gospodinov won the Academy of Canadian Cinema and Television Award for Best Animated Short at 5th Canadian Screen Awards. It received the Jury Award and Junior Jury Award at the Annecy International Animated Film Festival, and had its North American premiere at the 2016 Toronto International Film Festival. In September 2016, it received the Cartoon Network Award for Best Narrative Short Animation and the Canadian Film Institute Award for Best Canadian Animation at the 40th Ottawa International Animation Festival. „Blind Vaysha“ was also included in the list of „Canada’s Top Ten“ shorts of 2016, selected by a panel of filmmakers and industry professionals organized by TIFF. The film was nominated for Best Animated Short at the 89th Academy Awards. The next triumph was „The Physics of Sorrow“ – Canadian animated short film, directed by Theodore Ushev and released in 2019, based on the eponymous novel by Georgi Gospodinov. Ushev’s feature film debut is „Phi 1.618“, 2022 Bulgarian-Canadian dystopian science fiction adventure film based on a novel written by Vladislav Todorov.
Иън Джефрис
Иън Джефрис е филмов продуцент, сценарист и режисьор, известен най-вече с документалния филм „Kick Out the Jams: The Story of XFM“ (2022). Повод за гостуването му в София е последният му филм – „Избери Ървин“ (2023), изкусно построен документален портрет на знаменития шотландски писател Ървин Уелш. Джефрис е режисьор и сценарист на филма.
Ian Jefferies
Ian Jefferies is a film producer and director known for „Random Acts“ (2011) and documentary „Kick Out the Jams: The Story of XFM“ (2022). His latest film is „Choose Irvine“ (2023) – skillfully crafted documentary portrait of the celebrated Scottish writer Irvine Welsh. Jefferies had written and directed the film.
Капка Касабова
Капка Касабова е родена и израства в София. През 1992 г. семейството ѝ емигрира в Нова Зеландия, където тя завършва френска литература в университета Отаго и английска литература и творческо писане в университета Виктория. Там започва да пише на английски поезия, художествена проза и пътеписи. На български са издадени романите ѝ „Вила Пасифика“ и „Любов в земята на Мидас“. От 2005 г. Капка Касабова живее в Шотландия, където е известна най-вече с характерната си хибридна художествена документалистика: „Улица без име“, „Дванайсет минути любов: история с танго“, „Граница“, „Към езерото“. Книгата „Граница“ е преведена на повечето европейски езици, печели множество британски награди, включително Наградата на Британската академия, и е номинирана за няколко европейски награди. „Kъм езерото“ излиза на английски език през февруари 2020 г. и е класирана от много критици във Великобритания като една от значимите книги на годината. Представена е по Би Би Си като книга на седмицата и е номинирана за шотландската награда Highland Book Prize. Тези заглавия разкриват важни аспекти на колективната история през призмата на докосващи лични истории, които се разгръщат в естествена природна среда.
Описан от журито на Британската академия като „разказ за същността на мястото и на човешката среща“, „Граница“ е изследване на тройната граница на България, Турция и Гърция. Капка написва и текста на документалния филм „Човешките потайности“ на режисьора Миша Пекел, вдъхновен от книгата. Премиерата му е през 2024 г. на фестивала “Movies That Matter” в Хага.
Последната двойка романи на Капка Касабова, „Еликсир“ (2023) и „Anima: A Wild Pastoral“ (2024), са преведени на двайсет езика.
Kapka Kassabova
Kapka Kassabova was born in Sofia, Bulgaria, to scientist parents, and studied at the French Lycée in Sofia. In 1992, the family emigrated to New Zealand where she graduated in French Literature at Otago University and English Literature and Creative Writing at Victoria University. Kapka is a writer of narrative prose and poetry. In the first years of life in New Zealand, she made a transition from her mother tongue Bulgarian to English as her primary literary language. Her first books reflect this fractured state in both language and subject matter – the poetry collections “All Roads Lead to the Sea” and “Dismemberment”, and the novels “Reconnaissance” and “Love in the Land of Midas”. She then moved to Edinburgh where she wrote “Street Without a Name”. It is a coming-of-age story in the twilight years of Communism and a journey across post-Communist Bulgaria. In the last decade she has created a body of work that shaped into a quartet. Each book delves into a region of the southern Balkans mostly in or bordering Bulgaria. The first pair are “Border” (2017) and “To the Lake” (2020). Through intimate stories, they explore collective histories against the backdrop of a natural wilderness. Described by the British Academy Prize jury as “being about the essence of place and the essence of human encounter”, “Border” is an exploration of the triple borderland of Bulgaria, Turkey and Greece. Kapka also wrote the words of the documentary “The Insides of Our Lives”, a film by Misja Pekel, inspired by the book. Its premiere was in 2024 at the „Movies That Matter“ Festival in Hague.
Her final pair of novels are “Elixir” (2023) and “Anima: A Wild Pastoral” (2024). They explore how humans, plants and animals are bound in an alchemical interdependence that unfolds continuously. These books have been translated into 20 language. Kapka Kassabova received many awards and distinctions over the years.
Даниеле Лукети
Даниеле Лукети е многократно отличаван италиански кинорежисьор, сценарист и актьор, роден в Рим. Много от филмите му са адаптации по книги, в т. ч. „Брат ми е единствено дете“, „Училището“, „Връзки“, „Доверие“ и др. Дебютира като асистент-режисьор на Нани Морети във филмите „Бианка“ (1983) и „Месата свърши“ (1985). Първият самостоятелен филм на Лукети като режисьор е „It’s Happening Tomorrow“ от 1988 г., който печели „Давид на Донатело“ за най-добър дебют и отличие от кинофестивала в Кан. Следващата му творба е „The Yes Man“ (1991), където Силвио Орландо влиза в ролята на писател призрак на безмилостен политик, изигран от Нани Морети. Филмът печели четири награди „Давид на Донатело“. Пиесата на Лукети „Sottobanco“, вдъхновена от творчеството на Доменико Старноне, се превръща в игралния филм „Училището“ (1995). След това Лукети режисира „Брат ми е единствено дете“ (2006), за който Елио Джермано печели „Давид на Донатело“, и „Нашият живот“ (2010), който влиза в селекцията на кинофестивала в Кан. Лукети режисира и филмите „Those Happy Years“ (2012), „Chiamatemi Francesco“ (2015), „Io sono Tempesta“ (2018), „Ordinary Happiness“ (2019). Последните му филми – „Връзки“ (2020) и „Доверие“ (2024) – и двата селектирани от Синелибри, са базирани на едноименните бестселъри на Доменико Старноне. Лукети е режисирал и редица документални филми и реклами.
Daniele Luchetti
Daniele Luchetti was born in Rome. He debuted as assistant director for Nanni Moretti in „Bianca“ (1983) and „The Mass Is Ended“ (1985). Luchetti’s first film as director was „It’s Happening Tomorrow’ of 1988, which won a David di Donatello award as best debuting film and received a mention in the 1988 Cannes Film Festival. His subsequent work was „The Yes Man“ (1991), featuring Silvio Orlando as the ghost-writer of a ruthless politician, played by Nanni Moretti. It was seen as a forecast of the Mani Pulite corruption scandal that struck Italy the following year. The film won four David di Donatello awards. Luchetti’s play „Sottobanco“, inspired by Domenico Starnone’s works, was turned into a feature film, „The School“ (1995). He also directed „My Brother Is an Only Child“ (2006), for which Elio Germano won the David di Donatello award as best actor in a leading role, and „La nostra vita“ (2010), which was the only Italian film selected for official competition at the 2010 Cannes Film Festival. Luchetti also directed the films „Those Happy Years“ (2012), „Chiamatemi Francesco“ (2015), „Io sono Tempesta“ (2018), „Ordinary Happiness“ (2019). His films „The Ties“ (2020) and „Confidenza“ (2024), both selected by Cinelibri IFF, are based on Domenico Starnone’s bestselling novels. Luchetti had also directed a number of documentaries and advertisements.
Миша Пекел
Нидерландски режисьор, известен с филма „Човешките потайности“ (The Inside of Our Lives), създаден в сътрудничество с писателката Капка Касабова въз основа на нейната книга „Граница“. Поетична амалгама от измислица и документални кадри от 60-те и 70-те години на миналия век, филмът разказва дълбоко емоционална история за съзряването на две момичета, които израстват на границата на две европейски държави, докато войната не ги разделя. Творбата има номинации за най-добър филм от Фестивала на ангажираните филми в Хага и от Фестивала на креативния документален филм MakeDox.
Misja Pekel
Misja Pekel is a Dutch director known for the film „The Inside of Our Lives“, created in collaboration with the writer Kapka Kassabova based on her book „Border“ (2017). A poetic amalgam of fiction and documentary footage from the 1960s and 1970s, the film tells a deeply emotional coming-of-age story of two girls growing up on the border of two European countries until war tears them apart. It sensitively portrays what it means to grow up in a world where one day fences appear, creating an ‘us’ and a ‘them’.
Дани Розенберг
Дани Розенберг е режисьор и сценарист, завършил филмовото училище „Сам Шпигел“ в Йерусалим. Негови късометражни филми са показвани на десетки международни филмови фестивали, включително Кан, Берлинале, Клермон-Феран и др. Участвал е в създаването на успешни телевизионни сериали и документални филми, а наскоро адаптира пиесата на Шолем Аш „Бог на отмъщението“ за сцената на водещия израелски театър „Камери“ в Тел Авив. „Смъртта на киното и на баща ми“ е първият му игрален филм. Филмът му „За кучетата и хората“ (2024) е селектиран в програма „Хоризонти“ на кинофестивала във Венеция.
Розенберг пристига в София по покана на Синелибри, за да представи филма си „Дезертьорът“ (2023), който има 15 номинации за награди, включително „Златен леопард“ от МФФ в Локарно.
Dani Rosenberg
Dani Rosenberg is a director and writer who graduated from „Sam Spiegel Film School“ in Jerusalem. His award-winning short films have been screened in dozens of international film festivals, including Cannes Cinéfondation Competition, Berlinale International Short Competition, Clermont-Ferrand, Oberhausen and Fipa-Biarritz. He’s also created acclaimed television series, co-created a documentary, and most recently adapted Sholem Asch’s drama „God of Vengeance“ for Israel’s leading theater „The Cameri“. „The Death of Cinema and my Father Too“ is his first feature film. His film „Of Dogs and Men“ (2024) was „Venice Horizons Award“ Nominee.
Rosenberg comes to Sofia to present his previous film, „Vanishing Soldier“ (2023), which has 15 award nominations, including „Golden Leopard“ from the Locarno IFF.
Анита Модак-Труран
Анита Модак-Труран е изпълнителен продуцент на филма „Уилям Фокнър: Миналото никога не умира“, успешен адвокат и бизнес предприемач. Клиентите и връстниците на Анита я описват като „превъзходен експерт в областта на правото“, „страхотен лидер“, който е „надежден до болка“, „новатор, който поставя винаги високо летвата“, „един от най-добрите създатели на екип“ в съдебни спорове при масови жалби, „неуморен защитник“ и „безупречен професионалист“. Тя има над 30 години опит и е ангажирана с хиляди случаи. Участвала е в разработване и прилагане на иновативни стратегии за работа по отделни казуси и съдебни процеси. Известна е с юридическата си практика в областта на интелектуалната собственост и развлекателната индустрия. Анита предоставя бизнес услуги, в т.ч. услуги в областта на авторските права и търговските марки, като си сътрудничи както с млади артисти, така и с утвърдени компании.
Именно страстта ѝ към тази работа я води до решението да продуцира първия официален документален филм, посветен на Нобеловия лауреат за литература Уилям Фокнър. Юридическият опит на Анита обхваща представителство на някои от най-солидните световни корпорации.
Anita Modak-Truran
Executive Producer of the film „William Faulkner: The Past Never Dies“, successful lawyer, businesswoman. Anita’s clients and peers describe her as a “superb legal professional,” a “terrific leader” who is “dependable to a fault,” “an innovator who sets a high bar” for the team, “one of the best team builders” in mass tort litigation, a “tireless advocate” and “consummate professional.” She brings over 30 years of experience and has worked on thousands of cases, working collaboratively with clients and teams of lawyers to develop and implement innovative case work up and trial strategies. Anita has cultivated an intellectual property and entertainment law practice. From new artists to well-established entertainment companies, Anita has provided business services, copyright and trademark services.
Anita’s passion for entertainment work has led to her packaging the first official documentary on Nobel Laureate William Faulkner and being an active Grammy Member of The Recording Academy. Anita’s legal experience encompasses the representation of some of the world’s preeminent Fortune Global 500 corporations, major entertainment companies and the City of Chicago.
