Ру

Ru

Канада, 2023, 116 мин.

Жанр: драма

Режисьор: Шарл-Оливие Мишо

Сценаристи: Жак Давидс, Шарл-Оливие Мишо

В ролите: Клое Джанджи, Шантал Туи, Жан Буи, Ксавие Нгиен, Карин Ванас, Ришар Фрешет и др.

Език: френски

Субтитри: български

По едноименния роман на Ким Тхуи

За филма

Вдъхновен от поетичния и затрогващ роман на Ким Тхуи, удостоен с 5 награди, Шарл-Оливие Мишо е създал филм за идентичността и загубите, които претърпява заможно виетнамско семейство в Сайгон през 1975 г. заради неумолимата жестокост на войната.

След опасен морски преход и престой в един вонящ лагер в Малайзия крехката виетнамка Тин и нейното семейство са приети като бежанци в Канада и пристигат в Монреал, където започват нов живот. Но за Тин адаптацията е трудна. Тя е срамежлива и резервирана по природа, а се налага да научи нов език и да се интегрира в новата среда. Преследвана от кошмара на пътуването, девойката ще трябва да потърси в себе си семето на устойчивостта, така необходима за нейното оцеляване.

Очарователно минималистична и изящна, заредена с топлота, тази покъртителна биографична история ще докосне и най-хладнокръвния зрител.

Награди и номинации:

  • 2024 Международен филмов фестивал в Сан Франциско
  • 2024 Канадски филмови награди: награда за най-добра поддържаща роля в драматичен филм
  • 2024 Канадски филмови награди: осем номинации, в т.ч. за най-добър адаптиран сценарий, операторско майсторство, грим, костюми, прически, звуков микс, звуков монтаж, дизайн на продукцията
  • 2023 Международен филмов фестивал в Торонто

Трейлър

Прожекции

Гледай онлайн на Neterra TV+

Филмът ще бъде наличен онлайн от 13 октомври до 10 ноември.

Всеки филм може да гледате до 48 ч. след използването на билета.

За книгата

Ким Тхуи е дъщеря на онези „корабни хора”, които напускат ада на родния си Виетнам, за да се приютят в страна, която би пожелала да ги приеме, в случая Квебек. Потокът на живота я води от прекрасната къща в Сайгон, откъдето заможното и́ семейство е прогонено от настанилите се северновиетнамци, през вонящия малайзийски бежански лагер до гостоприемното убежище в северноамериканската страна. Потокът на мисълта и́ се излива в кратки глави, като началото на всяка подхваща края на предишната. Хората, които среща по пътя си, ситуациите, в които из- пада, и трагични, и смешни, и нелепи, и разтърсващи, семейството и́ с многобройните лели и чичовци, кой от кой по-колоритен, мъжете в живота и́, синовете и́, единият от които е аутист, огромната майчина любов, обичта към родната страна, където са и́ пели люлчини песни, благодарността към приелата я страна, която „престава да е географско място и се превръща в люлчина песен” – всичко това е описано с топлина, усет за детайла и фино чувство за хумор, за да се роди един текст, изпълнен с драма и поезия.